Село Попица се намира в северозападна България, на 5 км. южно от град Бяла Слатина.Разположено е в равна лъка, богата на извори по левия бряг на р. Скът. Граничи на изток с Търнак и Еница, на юг – с Бъркачево, на запад – с Комарево и Соколаре, и на север – с Бяла Слатина. От общо 15 села в община Бяла Слатина, Попица е третото по големина. През него минава река Скът.

Районът на Попица е богат на древни и антични селища и на неизследвани археологически паметници. На изток от селото минава аспаруховият Островски окоп. По всичко изглежда, че днешното село попица е заселено в края на VІІ век като войнишко селище, давало бойци за охрана на Окопа. Едно време в селото са се криели партизани, като мястото точно където са се крили го знаят много хора от селото

Попица е дала 7 народни представители- Томо Томов във Великото Народно Събрание след Освобождението и после през 1920-23г-. Стоян Калъчев, през 1945-46г.- Петър Шабански, а в годините на демокрацията- професор Връбка Орбецова, Орлин Драганов и сега- Христина Христова и Добромир Задгорски . Ние имаме трима генерали - Кирил Дочев, убит от царя през 1935г., а сега Цветан Цоков и Румен Златев, двама академици - Цоло В.Рашев и Велчо Ив.Велчев, пет професори - Петко Хр.Петков, Петър и Димитър Дилови /братя /, Връбка Орбецова и Иво Кременски. Дали сме двама дипломати- Христо Цанков и Цветан Чолака. Попица се гордее и с тримата си министри - антифашиста Стоян Калъчев в правителството на Стамболийски, Петър Павлов Шабански и Христина Христова. Професор Петко Хр.Петков е създал лекарството„ЕМПРИЛ" срещу високо кръвно налягане. Академик Цоло Рашев е създал неръждаема стомана, с която летят спътниците и е лауреат на Димитровска награда. Учителят Цено Йолов написа учебник за трактори, по който учат всички професионални училища в България.

В село Попица има местност, наречена „Лъга“. В тази местност има глигани. В миналото близо до Лъга е имало ветеринарна лечебница. В селото развива дейност и читалище “Напредък”, към което има билиотека, регистриран Клуб на пенсионера и Клуб на инвалида. В село Попица се учат и възпитават около 200 деца и ученици в Основно Училище "Св. Св. Кирил И Методий" и една детска градина. Попица е едно много удивително село в което има много тайни за окопи, партзански скривалища, катакомби, диви животни като чакал и лисица.Също така е имало и диви глигани които са изчезнали напълно.

Съборът на селото се организира ежегодно на Димитров ден, събитието се отбелязва по църковния календар.

Има две версии за произхода на името на селото. Според едната попски син на име Христо се влюбва в една девойка. Родителите им не одобряват тази любов, и за това младите бягат заедно и заживяват щтастливо в Попица. Другата и по-вероятна история за произхода на името ни отвежда по-назад във времето. Попица идва от старобългарската дума "поп"-висок (от там и названието на свещенниците, защото те носели високи шапки).В това название се намеква за това, че на Попишкият баир се намера най-високия връх в околността - Аспаруховия.